"Прозорец": Мечти и реалност (кратък анализ)

Написано през 1925г., стихотворението "Прозорец" от едноименната първа книга на Атанас Далчев е програмна творба и емблема на поезията му. Той има характерния за авангардното изкуство на 20-те години на 20 век стремеж към проникване в метафизичната същност на предметите.
Предметът, който най-често се повтаря в стихотворението, сега не е същият. Сега прозорецът предизвиква мечтаещият поглед, характерен най вече за детското светоусещане, той вече води към други пространства. Поетът се дистанцира от баналното възприятие на придметния свят, поглеждайки през детските очи, за които прозорецът, покрит със сребърен скреж, е неочакван вход към други светове и реалности.
Реалността е отречена още в първата строфа - в отразеното няма нищо от познатото: "ни пътя, ни къщите", а на негово място поетът открива зимната приказка. Светът вече е "бяла гора от сребро", обхватен изцяло от погледа  и завладян от детските представи.

там, през сребърната гора, преминават братчето и сестричето на наблюдаващия, който милее, и с характерната детска любознателност се пита "на къде ли самички са тръгнали". 

В гората всичко е от сребро, тя е необикновена и магична и в нея всичко се движи и звъни. Тя не е застинала, страшна и опасна, а напротив, тя е укритие и едновременно с това насочва по пътя към целта. В нея "няма вълци, нито има ветър", тя е чиста и закриляща.

Детството не е обременено от времето, затова то изглежда отсъства на моменти в творбата, но когато на седмия ден децата достигат до целта си, то отново се връща заедно с реалността, а братчето и сестричето, попадайки в нея, порастват.

"чак на седмия ден призори" се явява приказната Жар-Птица. Символиката на числото седем седем е ясна - то е числото на Сътворението, означава още цялост, завършеност, мъдрост и обхват на пътя, по който се постига житейският опит. Достигането до "вълшебната птица" е целта на пътешествието на децата , защото тя означава познание, но когато изгаря, с нея изчезва зимната приказка и се връща реалността и света на познатото.

Накрая действителността все пак побеждава мечтите: "...отново изникват къщята и познатият път". Прозорецът губи своята магичност и се връща отново към баналната си същност.

Способността да се открива фантастичното в простите неща от живота е характерна най шече за децата, точно тези хора, който не са обременени от времето и баналността на живота. А когато прозорецът и зимата спрат да предизвикват радост и мечти у човека, това означава, че той вече е порастнал.